Yesterday I was thinking about David Lanz that he has created over 50 albums which makes tens and hundreds of songs and was trying to imagine what a miracle this can be! So many melodies and each with its own face and repercussion! And while making efforts to explain to myself this with all my available senses, an idea touched me down: and what about the homeopath? Isn't each patient a song, isn't each case a soloist performance of his vital force?
Let's listen to this piece, it's called " Rain - 8 Days a week"
Мислех си вчера за Дейвид Ланц, че е написал над 50 албума, това са десетки и стотици песни и се опитвах да си представя що за чудо е това! Толкова мелодии и всяка със собствен образ и въздействие! И докато се опитвах да си го обясня с наличните си сетива, ми кацна следната идея: ами хомеопатът? Не е ли всеки пациент една песен, всеки един случай не е ли солово изпълнение на жизнената му сила?
Нека чуем това, нарича се " Дъжд - 8 дни в седмицата"
Here comes someone to the homeopath and begins to tell his story: this happened to me..., that I felt..., then I did so...releasing picture after picture, pouring the flow of his personal experiences like a rain: sometimes exciting and torrential, sometimes quiet and mild, or like a burning anticipation after a long drought. Theme after theme appears and each in its tone. In the end a peculiar melody is cought, a pattern of repeated events and reactions, thoughts and mistakes. His pains and sufferings appear in a repeated for this man way, during defininite hours or days, his body takes a definite position during the pain (reminds of a dance), his voice moans or begs for relief, or mutters and reproaches, or is faint, repeating one and the same word...They make the rhythm of his creature which penetrates the whole of his life in health and sickness. His typical rhythm, his typical melody.
If everything is music why not diseases? The composer is the Nature itself, man is the singer, body with its millions of cells is the orchestra. The homeopath is the listener, the audience.
The concert continues eight days a week!
Идва някой при хомеопата и заразказва своята история: случи ми се това, онова... почувствувах това, после направих така...рисувайки картина след картина, изливащ потока на своите преживявания като дъжд: ту вълнуващ и пороен, ту кротък и тих, ту като изгарящо очакване след дълга суша.Появяват се тема след тема и всяка на нейния си тон. Накрая се долавя една особена мелодия, модел на повтарящи се случки и реакции, мисли и грешки.Болките и страданията се появяват по определен за този човек начин, през определени часове или дни, тялото му заема определена поза от болките, гласът му стене или моли за облекчение или мърмори и упреква, или е слаб, повтарящ една и съща дума...Всичко това прави ритъма на неговото същество, който ритъм прониква целия му живот в здраве и болест.Неговият типичен ритъм, неговата типична мелодия.Ако всичко е музика, защо да не са и болестите?
Композиторът е самата Природа, човекът е певецът, тялото с милионите си клетки е оркестърът.
Хомеопатът е слушателят, публиката. Концертът трае осем дни в седмицата!
неделя, 3 април 2011 г.
неделя, 9 януари 2011 г.
Как аз разбирам хомеопатията, How I Understand Homeopathy
Хомеопатията е лечение с енергията на веществата от природата, от околния минерален, растителен и животински светове. Тази енергия се пренася от водна молекула, която има памет. Водната молекула носи отпечатък от веществото, спомен от него, неговия принцип на действие. Когато тази молекула влезе в организъм, тя внася енергиен тласък. На този тласък по закона сила-антисила организмът отговаря със собствен "анти-тласък". Колкото е по-силен стимулът, толкова е по-силен отговорът и в това се състои прочутата стимулация на имунната система. Съществото има силата да се справи с болестта. За да се случи всичко това, енергията на лекарството трябва да е най-подобна до тази на съществото, за да резонират и да започне процесът. Съществото и лекарството трябва да зазвучат подобно, за да се случи излекуването. А то пък е с други думи хармонизиране с околната среда, защото, както вече казах, лекарствата произлизат от нея. Лекуването е хармонизиране със средата, тя вече не се възприема като враждебна и стресогенна, защото сме в един оркестър с нея.
Homeopathy is healing with the energy of substances from nature, from the surrounding mineral, plant and animal worlds. This energy is transported by a water molecule which has memory. The water molecule carries an imprint from the substance, stamp, memory of its principle of action. When that molecule enters in an organism it imports an energetic impact. The organism responds to this stimulus according the law of “force – antiforce”. The stronger the stimulus, the stronger the response and in fact this is the very stimulating of the immune system. And the creature has the strength to cope with the disease. In order all that to happen the energy of the remedy should be the most similar to the energy of the creature. In order they to resonate and the process to start. The creature and the remedy should sound similarly in order the cure to take place.
In other words cure is harmonizing with the environment because all remedies come from it. Then the environment is no longer accepted as stressful or hostile – for we play in one and the same orchestra with it!
Чуйте сега това:
Please, listen to this piece mow:
Точно както следват отделните фрагменти на тази мелодия, точно така става при лечението с хомеопатия. Невидимо, но безгрешно окуражената жизнената сила обикаля цялото същество и поправя всяка клетка и всеки атом, които трептят с честотата на лекарството.
Just as the separate fragments of this melody follow each other, exactly the same happens in homeopathic treatment. Invisibly but faultless the encouraged by the remedy vital force flows and visits the entire being and repairs every cell and atom which vibrate with the frequency of that remedy.
Чуйте сега това:
And now have a look at that:
Това е оратория от Хендел, която се състои от две части. Нарича се "Триумфът на времето и истината". Първата част е вокал и инструменти, които като че ли предизвикателно и интензивно се разговарят, цигулките са хомеопатичното лекарство, енергийните тласъци, на които отговаря жизнената сила или вокалът. Бурен звучи техният диалог, защото бързо и за дни се преживяват симптоми, които са владеели с години и поколения човека. Ние го наричаме лечебна криза. Втората част е спокойна и ведра, каквато е тишината, когато организмът е здрав, възстановен. Тишината, когато всеки си е на мястото.
Триумфът на времето и истината може да бъде едно определение за хомеопатията - възстановяването на здравето следва свое собствено време, не с време се измерва ефектът от лекарството, а с всички настъпили оздравителни промени в нас, които могат да се случат след незабележимо дълъг срок. Ако днес сме се лекували за ендокринно заболяване, а след месеци повишим кръвното си налягане, а след още месеци се появи стара и забравена екзема, това означава, че сме в посоката на собственото си излекуване и тази е истината, която ни устройва, а не преброяването на дните. И никак не е бавна хомеопатията, защото ние сме една неповторима в цялата природа сложна машинария, чиято погрешна програма трябва да се коригира и тази корекция да се предаде от клетка на клетка - е, бавно ли ни изглежда сега?
This is an oratorio by Haendel which consists of 2 parts. It is called “The Triumph of Time and Truth”. The first part is of vocal and instruments which sound as if in a challenging and intense conversation, violas are the homeopathic remedy, they are giving the energy stimuli, to which the vital force is answering – the vocal. Stormy is their dialogue because quickly and for days man has to experience symptoms which have possessed him for years and generations. We, the homeopaths, call this a healing crisis.
The second part is tranquil and bright – so is the silence when the organism is healthy and restored. The silence when everybody is on his place.
Triumph of time and truth can be a definition of homeopathy – restoration of health follows its own time, in fact time is not the measurement of the effect from the remedy but all the healing changes that have taken place. Which might be taking place in an unnoticeably long period. If today we have taken remedy mainly for an endocrine disease, and after some months we raise our blood pressure and after some more months an old and forgotten eczema appeared – this has only one meaning!!! That we are in the right direction of our own curing and this is the truth which serves us and not counting days and hours.
And homeopathy is not a slow cure simply because our living being consists of so numerous cells and systems which have to be corrected under the influence of the remedy and that correction to be transferred to every cell. No, it is not a slow process. Nature has patience.
Homeopathy is healing with the energy of substances from nature, from the surrounding mineral, plant and animal worlds. This energy is transported by a water molecule which has memory. The water molecule carries an imprint from the substance, stamp, memory of its principle of action. When that molecule enters in an organism it imports an energetic impact. The organism responds to this stimulus according the law of “force – antiforce”. The stronger the stimulus, the stronger the response and in fact this is the very stimulating of the immune system. And the creature has the strength to cope with the disease. In order all that to happen the energy of the remedy should be the most similar to the energy of the creature. In order they to resonate and the process to start. The creature and the remedy should sound similarly in order the cure to take place.
In other words cure is harmonizing with the environment because all remedies come from it. Then the environment is no longer accepted as stressful or hostile – for we play in one and the same orchestra with it!
Чуйте сега това:
Please, listen to this piece mow:
Точно както следват отделните фрагменти на тази мелодия, точно така става при лечението с хомеопатия. Невидимо, но безгрешно окуражената жизнената сила обикаля цялото същество и поправя всяка клетка и всеки атом, които трептят с честотата на лекарството.
Just as the separate fragments of this melody follow each other, exactly the same happens in homeopathic treatment. Invisibly but faultless the encouraged by the remedy vital force flows and visits the entire being and repairs every cell and atom which vibrate with the frequency of that remedy.
Чуйте сега това:
And now have a look at that:
Това е оратория от Хендел, която се състои от две части. Нарича се "Триумфът на времето и истината". Първата част е вокал и инструменти, които като че ли предизвикателно и интензивно се разговарят, цигулките са хомеопатичното лекарство, енергийните тласъци, на които отговаря жизнената сила или вокалът. Бурен звучи техният диалог, защото бързо и за дни се преживяват симптоми, които са владеели с години и поколения човека. Ние го наричаме лечебна криза. Втората част е спокойна и ведра, каквато е тишината, когато организмът е здрав, възстановен. Тишината, когато всеки си е на мястото.
Триумфът на времето и истината може да бъде едно определение за хомеопатията - възстановяването на здравето следва свое собствено време, не с време се измерва ефектът от лекарството, а с всички настъпили оздравителни промени в нас, които могат да се случат след незабележимо дълъг срок. Ако днес сме се лекували за ендокринно заболяване, а след месеци повишим кръвното си налягане, а след още месеци се появи стара и забравена екзема, това означава, че сме в посоката на собственото си излекуване и тази е истината, която ни устройва, а не преброяването на дните. И никак не е бавна хомеопатията, защото ние сме една неповторима в цялата природа сложна машинария, чиято погрешна програма трябва да се коригира и тази корекция да се предаде от клетка на клетка - е, бавно ли ни изглежда сега?
This is an oratorio by Haendel which consists of 2 parts. It is called “The Triumph of Time and Truth”. The first part is of vocal and instruments which sound as if in a challenging and intense conversation, violas are the homeopathic remedy, they are giving the energy stimuli, to which the vital force is answering – the vocal. Stormy is their dialogue because quickly and for days man has to experience symptoms which have possessed him for years and generations. We, the homeopaths, call this a healing crisis.
The second part is tranquil and bright – so is the silence when the organism is healthy and restored. The silence when everybody is on his place.
Triumph of time and truth can be a definition of homeopathy – restoration of health follows its own time, in fact time is not the measurement of the effect from the remedy but all the healing changes that have taken place. Which might be taking place in an unnoticeably long period. If today we have taken remedy mainly for an endocrine disease, and after some months we raise our blood pressure and after some more months an old and forgotten eczema appeared – this has only one meaning!!! That we are in the right direction of our own curing and this is the truth which serves us and not counting days and hours.
And homeopathy is not a slow cure simply because our living being consists of so numerous cells and systems which have to be corrected under the influence of the remedy and that correction to be transferred to every cell. No, it is not a slow process. Nature has patience.
събота, 4 септември 2010 г.
Букет
Известено е, че цветята са дипломните работи на ангелите. Хората ги търсят, когато се нуждаят от контакт с хармонията, за която в ежедневието не остават мисли. И тази хармонична симетрия от багри и аромати успява само за един поглед време за внесе надеждата и доказателството, че животът никак няма да спре точно днес, напротив и утре е пак ден.
Свободната самота
Самотата е подобна на свободата - и в двата случая усещам затруднено дишане. При самотата искам да вдишам и да се намеря в свят за двама, но с кого ли? Отхвърляне, приемане, отхвърляне, приемане, докато се видя уморена от избори.
А свободата? Подозирам, че започва след последния избор, когато не чакам нищо.И съм свободна да се преоткривам във всички следващи събития в живота ми.
А свободата? Подозирам, че започва след последния избор, когато не чакам нищо.И съм свободна да се преоткривам във всички следващи събития в живота ми.
четвъртък, 29 юли 2010 г.
Псалм 117
Има един закон, според който всичко, което много желаеш и всичко, което най-не желаеш и се страхуваш, да не ти се случи - ще ти се случи! Рано или късно.Проверих го, верно е.
Когато сме изправени пред поредното си изпитание във вид на житейско нанагорнище, най-често отправяме поглед към небето с молба да ни помогне да се оправят нещата и да не ни се случва еди какво си.Защото търсим заобиколни пътеки, които са буквално бягство. А когато влезем пълнокръвно в трудността с готовност да приемем и тая гадна ситуация, и оная гадна ситуация, защото се сещаме, че всъщност всичко е по великата Му воля и винаги е с Неговото знание - тогава върху нас започват да валят малки чудеса едно подир друго, подават ни се помощи в съвсем прозаичен и ежедневен вид, та чак да се пита човек - може ли чудесата да са толкова обикновени! И тогава се изпълняват хубавите ни желания в несънувани от нас прекрасни размери, защото - всяко довежда след себе си още и още вдъхновени подтици за нови дейности, след които дори можем да се потупаме по рамото, че сме герои.
Когато сме изправени пред поредното си изпитание във вид на житейско нанагорнище, най-често отправяме поглед към небето с молба да ни помогне да се оправят нещата и да не ни се случва еди какво си.Защото търсим заобиколни пътеки, които са буквално бягство. А когато влезем пълнокръвно в трудността с готовност да приемем и тая гадна ситуация, и оная гадна ситуация, защото се сещаме, че всъщност всичко е по великата Му воля и винаги е с Неговото знание - тогава върху нас започват да валят малки чудеса едно подир друго, подават ни се помощи в съвсем прозаичен и ежедневен вид, та чак да се пита човек - може ли чудесата да са толкова обикновени! И тогава се изпълняват хубавите ни желания в несънувани от нас прекрасни размери, защото - всяко довежда след себе си още и още вдъхновени подтици за нови дейности, след които дори можем да се потупаме по рамото, че сме герои.
сряда, 14 юли 2010 г.
Музиката на отрязаните сърца
Вчера ме посети един мъж с най-тежко заболяване. Търсейки назад в живота и душата му възможната причина открихме една покъртителна история. Този човек беше имал кон, който бе отгледал от малък, хранел го бе с бонбони и други детски глезотии, беше го повишил в ранг на близък до него човек. Но с годините конят, който бил жребец и се заплесвал по кобилите из полята, не улягал и се разсейвал вместо да изпълнява заповеди. Имало традиция да се скопяват такива коне, за да станели послушни. При тази операция мъжът стоял откъм главата на коня и животното го е гледало през цялото това време. След това конят няколко пъти показвал агресия към господаря си, докато накрая го съборил с каруцата. И бил продаден заради безопасността на собственика. И собственикът заскърбил, с години. Мъка по едно същество, което обичал и което вече го нямало.
Няма да коментирам, защото ще покажа отношение и мнение, а то в човешката история вече го има и се нарича "Музика за кастрати"
Кентавърът, символ на астрологичния знак Стрелец, съчетава дивата животинска природа с Мъдростта. Оста е низш-висш, прекалената сексуалност - висшето човешко начало.Ясно е,че не можем просто да отрежем част от себе си, после започваме да си отмъщаваме сами на себе си, да се самонаказваме, да страдаме и да боледуваме. Къде е мостът?
Кое превръща нашия враг в наш благодетел?
Източната философия казва:"Убий всяко желание!"
Беинса Дуно казва:"Това не е добър превод. Истинският превод е - тури всяко желание на мястото му! Няма да се бориш със своите желания. Щом ти се издигнеш по-високо, желанията сами по себе си се урегулират."
Няма да коментирам, защото ще покажа отношение и мнение, а то в човешката история вече го има и се нарича "Музика за кастрати"
Кентавърът, символ на астрологичния знак Стрелец, съчетава дивата животинска природа с Мъдростта. Оста е низш-висш, прекалената сексуалност - висшето човешко начало.Ясно е,че не можем просто да отрежем част от себе си, после започваме да си отмъщаваме сами на себе си, да се самонаказваме, да страдаме и да боледуваме. Къде е мостът?
Кое превръща нашия враг в наш благодетел?
Източната философия казва:"Убий всяко желание!"
Беинса Дуно казва:"Това не е добър превод. Истинският превод е - тури всяко желание на мястото му! Няма да се бориш със своите желания. Щом ти се издигнеш по-високо, желанията сами по себе си се урегулират."
сряда, 7 юли 2010 г.
Случайни съкровища
Вероятно много са хората като мен, които се опияняват сред цветната градина на музиката, посягаме към този и този цвят, после изведнаж се втурваме към друг и все по-красива ни се струва всяка следваща мелодия и искаме да я запеем, да я проможем, да я отпечатаме в себе си, за да я понесем с нас навсякъде.Сещам се за утешителното знание, което обещава, че във всички светове има музика.
Не мога да се сдържа и да не отбележа, че тази песен се превежда горе долу така:"Оставям скръбта, моята нова съдба вдъхва свободата"
Не мога да се сдържа и да не отбележа, че тази песен се превежда горе долу така:"Оставям скръбта, моята нова съдба вдъхва свободата"
Абонамент за:
Коментари (Atom)