Този блог е създаден, за да споделя своето пътуване в музиката. Това пътуване започва от преди раждането на човек и през живота му се проявява като антени, които долавят музикалните вълни през определени моменти или по всяко време от целия заобикалящ свят. Това се осъзнава повече или по-малко като допир до красотата, преживява се повече или по-малко като благодарност и благоговеене пред Твореца, променя моментното душевно терзание в поносимо вълнение и винаги обогатява палитрата от усещания, съпътстваща пътуващия през времена и пространства. Защото във всички светове има звуци, значи има и музика.
Удивлявам се, че животът ни така е програмиран, че винаги да има интересна програма от събития.До преди месеци нямах хоби, всяко усвоявано от мен знание и умение бе в услуга на професията ми, която е холистична медицина и като такава изисква и налага познаване на науки от чиста медицина до астрология, френология, хиромантия, психология. За да помогнеш на човек, трябва да имаш предствава за неговото съдържание – физическо и душевно. Това е интересно и необятно. Поглъщащо ежедневието и превръщащо 24те часа в постоянно работно време. Но душата се обажда на 25 час! Моята душа напомни за нуждата си от радост точно тогава, на нея не й бяха достатъчни професионалните положителни и отрицателни емоции, тя си поиска своята порция от вдъхновяващо вълнение, което превръща всяка случка в утешаващо разбиране, че всичко с нас е наред. Един ден бях толкова тъжна, че се помолих да попадна на място, където да ми стане радостно и попаднах в един хор. Нищо не можеща и почти толкова не знаеща музикално. Просто цопнах в един вир с дрехите си, със старите си дрехи. Чух реплики, че взели да се появяват в хора индивиди разни, уплаших се, че ще ме разкрият, че нищо не знам. И тогава стана чудото. Появи се една оперна певица, вече пенсионирана и занимаваща се с обучение. Тя бе достатъчно мъдра, за да очаква глас от всяко гърло, достатъчно търпелива, за да извади из гърдите онова звучение, което е характерно за един човек, да го срещне с неговия си глас. Тя бе и достатъчно деликатна и тактична да ме предпази от идеи фикс за притежаване на неразкрити таланти, но направи достъпно чудото да чуя нещо неподозирано и красиво излизащо от мен. Показа ми как разпяването е инструмент – и чук, и метла, издялква тонове и отстранява ненужни за мен височини. Упражненията са не просто гами, това са звуци, които въздействат на чакрите, като се уча да пея, не развивам само гласа си – с всеки звук разтърсвам цялата си енергийна система и я вкарвам в баланс ей така – леко и неусетно.От упражненията открих непреходната ценност на Никола Вакай. Независимо от стотината години от неговото време , този музикален педагог е оставил прекрасни малки песни, които пак неусетно разкършват гласа, а текстовете са всичките за сърцето. За пътуването на сърцето през океаните емоции, които то неизбежно трябва да преплува, за да стане обиталище на Духа и да затупка в синхрон със слънчевия ритъм. От това ръководство постепенно се запознавах с италианския език, без други амбиции това е достатъчно овладяване на елементарна граматика, за да ми зазвучат любими арии по-разбираемо.
Последваха песни и арии, първо се чудех, за мен ли се отнася, после се захванах да ги намеря в You Tube, слушах различни изпълнения, гледах нотите, примирах от възхищение пред световните гласове, плачех от неизразимата красота на музиката, която си представях как е доловена от композитори и изявена от гласовия и сърдечния апарат на певеца. Това стана процес. Сега виждам, че е дълъг, със сигурност труден за тези, които му се посвещават професионално. За мен този процес е малък миг от биографията ми, който ми помага да открия къде в тялото ми е душата ми – защото там усещам пърхането на нейните крила, когато си тананикам сама, без публика, само за нея и тя ми отвръща с една награда – радост.
Идеята за този блог дойде от Карлос, който простосърдечно е обявил, че неговият блог е посветен на Анна Нетребко и нейното изкуство, прибавил е списък от блогове, които споделя с всички и покрай него и аз открих сайтове, в които да следя и свалям хубава музика, за което му благодаря. Към днешна дата разбирам, че съм стъпила на един път от последователни спирки, виждам, че вече съм била на някаква начална и вървя към следваща. Независимо от музикалното ми дилетантство аз съм в света на музиката и се наслаждавам на струите звуци. И желая да го споделя и с други хора.
