Когато няма време за страхове, направо скачаш в лодката и се пробваш, щеш, не щеш поне първите метри ще преплуваш. После се озадачаваш дали това, което се чува из въздуха, е твоят глас и още по-после просто вдишваш и продължаваш напред.
Оказва се, че пеенето било органично свързано с дишането и вероятно и с живеенето. Определено се усеща някаква промяна в теб. Една лекота в гърдите, една приповдигнатост и веселие, проблемите на професия и бит като че ли са по-нетрайни, защото вечерта ме очакват мигове така нови и интересни.Ако започна сутрин с разпяването, все едно се качвам на планината, където дишането е леко, след тези минути на превъзнасяне приземяването на някоя спирка автобусна помрачава небесноподобното ми извисяване, но пък е по-за кратко. Защото има и утре сутрин и пеене отново! И не се усещам как все по-лесно става да бъда оптимистка!
Звуците и сричките никак случайно не са подбрани. Оказва се, че отговарят като вибрации на основните чакри. Или с разпяване можем да тонираме и основните си енергийни нива, които пък са нива на съзнание. Всяка чакра е поток от движеща се енергия, която захранва съответна група органи и системи в тялото.
