По време на една репетиция на хора чух диригентката да казва на един новак като мен - стой до можещите и ги имитирай!Точно това направих и аз - развих синдрома на фена, гледах, слушах, повтарях и още продължавам да го правя. Резултатът е налице - настроението прелива от откровенно въэхищение до обикновено весело спонтанно запяване и смях. И всеки път има от онези малки мигове, когато слухът ми долавя нещо ново, излизащо из гърдите ми. То е и стимулът да не спирам.
Струва си да напиша някалка думи от текста на тази песен: усмихващ се мир се буди в душата ми, не остава ни следа от гняв или страх...
Няма коментари:
Публикуване на коментар