Вероятно много са хората като мен, които се опияняват сред цветната градина на музиката, посягаме към този и този цвят, после изведнаж се втурваме към друг и все по-красива ни се струва всяка следваща мелодия и искаме да я запеем, да я проможем, да я отпечатаме в себе си, за да я понесем с нас навсякъде.Сещам се за утешителното знание, което обещава, че във всички светове има музика.
Не мога да се сдържа и да не отбележа, че тази песен се превежда горе долу така:"Оставям скръбта, моята нова съдба вдъхва свободата"
Няма коментари:
Публикуване на коментар