HOMEOPATHY IS MUSIC ХОМЕОПАТИЯТА Е МУЗИКА

Yesterday I was thinking about David Lanz that he has created over 50 albums which makes tens and hundreds of songs and was trying to imagine what a miracle this can be! So many melodies and each with its own face and repercussion! And while making efforts to explain to myself this with all my available senses, an idea touched me down: and what about the homeopath? Isn't each patient a song, isn't each case a soloist performance of his vital force?
Let's listen to this piece, it's called " Rain - 8 Days a week"

Мислех си вчера за Дейвид Ланц, че е написал над 50 албума, това са десетки и стотици песни и се опитвах да си представя що за чудо е това! Толкова мелодии и всяка със собствен образ и въздействие! И докато се опитвах да си го обясня с наличните си сетива, ми кацна следната идея: ами хомеопатът? Не е ли всеки пациент една песен, всеки един случай не е ли солово изпълнение на жизнената му сила?
Нека чуем това, нарича се " Дъжд - 8 дни в седмицата"



Here comes someone to the homeopath and begins to tell his story: this happened to me..., that I felt..., then I did so...releasing picture after picture, pouring the flow of his personal experiences like a rain: sometimes exciting and torrential, sometimes quiet and mild, or like a burning anticipation after a long drought. Theme after theme appears and each in its tone. In the end a peculiar melody is cought, a pattern of repeated events and reactions, thoughts and mistakes. His pains and sufferings appear in a repeated for this man way, during defininite hours or days, his body takes a definite position during the pain (reminds of a dance), his voice moans or begs for relief, or mutters and reproaches, or is faint, repeating one and the same word...They make the rhythm of his creature which penetrates the whole of his life in health and sickness. His typical rhythm, his typical melody.
If everything is music why not diseases? The composer is the Nature itself, man is the singer, body with its millions of cells is the orchestra. The homeopath is the listener, the audience.
The concert continues eight days a week!
Идва някой при хомеопата и заразказва своята история: случи ми се това, онова... почувствувах това, после направих така...рисувайки картина след картина, изливащ потока на своите преживявания като дъжд: ту вълнуващ и пороен, ту кротък и тих, ту като изгарящо очакване след дълга суша.Появяват се тема след тема и всяка на нейния си тон. Накрая се долавя една особена мелодия, модел на повтарящи се случки и реакции, мисли и грешки.Болките и страданията се появяват по определен за този човек начин, през определени часове или дни, тялото му заема определена поза от болките, гласът му стене или моли за облекчение или мърмори и упреква, или е слаб, повтарящ една и съща дума...Всичко това прави ритъма на неговото същество, който ритъм прониква целия му живот в здраве и болест.Неговият типичен ритъм, неговата типична мелодия.Ако всичко е музика, защо да не са и болестите?
Композиторът е самата Природа, човекът е певецът, тялото с милионите си клетки е оркестърът.
Хомеопатът е слушателят, публиката. Концертът трае осем дни в седмицата!